Русия все още намира хора. Именно това е проблемът. През 2026 г. Кремъл продължава да плаща огромни бонуси за договор с армията, да увеличава натиска върху потенциалните recruits и да търси нови източници на жива сила. Но все по-ясно се вижда парадоксът: човекът, който днес влиза през вратата на военната служба, не може автоматично да замести човека, който вчера е загинал в окопа. Русия може да произведе нов войник за седмици. Не може да произведе за седмици сержант с две години боен опит, командир на взвод, който познава хората си, или рота, която вече е научила как да оцелява под дронове. Именно това противоречие започват да признават дори руските военни блогъри. През март 2026 г. те открито критикуваха системата за набиране на специалисти за безпилотните сили, защото кандидатите се страхуват, че вместо в технологичните подразделения ще бъдат изпратени в щурмовата пехота. 1И тук започва историята на „изгасналите вулкани“.

Преди повече от век, на фона на драматичното Велико отстъпление на руската армия през 1915 година, един офицер и бъдещ забележителен военен теоретик прави наблюдение, което резонира с пълна сила и на съвременния боен терен. Като поема командването на 6-и финландски стрелкови полк, Александър Свечин се сблъсква с фундаментално разминаване между това, което пише в официалните щабни съобщения, и реалното състояние на войската в окопите (Аз действително четях Свечин преди 20 години!). По документите той разполага с над хиляда и шестстотин бойци, офицери, картечни разчети и поддържащ персонал. В действителност пред него стои физически и психически изчерпана формация, загубила оригиналното си оръжие, лишена от надеждни боеприпаси и пречупена от непрекъснатите отстъпления.

Именно тогава Свечин въвежда в анализите си метафората за „изгасналите вулкани“ — понятие, взаимствано от Клаузевиц. Вулканът остава внушителна форма на релефа върху географската карта, но огънят вътре в него отдавна е угаснал. Това е състоянието, при което дадено подразделение продължава да съществува в списъците за окомплектоване и в сметките на генералния щаб, но вътрешно е напълно кухо. То е загубило онова неосезаемо спояващо вещество, наречено бойна мощ. Днес, в условията на продължителната и изтощителна война в Украйна, именно руската военна машина се превръща в най-яркото съвременно превъплъщение на този вековен проблем.

Илюзията за масата и сухите бройки

Съвременните военни анализи, особено в западните среди, често попадат в капана на лесно броимите показатели. Изчисляват се хилядите мобилизирани и подписали договори войници, тоновете изстреляни артилерийски снаряди, извадените от складовете за дълготрайно съхранение танкове или броят на произведените дронове. Москва съзнателно подклажда тази илюзия, опитвайки се да внуши, че грубата численост е достатъчна, за да смаже украинската отбрана. Но както отбелязва изследователят Роджър Н. Макдърмът в скорошен анализ за RUSI, съществува дълбока разлика между численост и бойна мощ.

Числеността е просто суха статистика — броят хора, заведени на отчет в даден полк. Бойната мощ обаче е способността на тези хора да действат като жив, координиран и високоустойчив организъм. Анализи на специалисти като Майкъл Кофман показват, че макар Русия да успява да генерира значителна маса от хора и техника, тя все по-трудно успява да я превърне в реално бойно въздействие на фронта. Причината за това се крие в самия начин, по който Кремъл третира възстановяването на своите загуби.

Когато една руска мотострелкова бригада загуби повече от половината си състав при щурмовете около Авдеевка, Часов Яр или Покровск, руската система реагира механично. В опразнените казарми и окопи бързо се изпращат нови попълнения от мобилизирани или привлечени с високи парични бонуси доброволци. На хартия бригадата отново е окомплектована на сто процента. Но в реалността тази единица не е възстановена, а просто е напълнена с нови тела. Тя е типичен изгаснал вулкан.

Анатомия на руската деградация

Причината постоянното захранване с жива сила да не произвежда боеспособни единици се дължи на факта, че войсковата част не е механичен сбор от войници, а склад за натрупан опит, лични взаимоотношения и доверие. Войниците се научават да разчитат на своите командири, командирите опознават възможностите на подчинените си, а в критични моменти именно неофициалните мрежи на колегиалност спасяват ситуацията от пълен срив. Когато едно подразделение премине през месомелачката на непрекъснатите атаки, то губи именно този социален и професионален капитал.

На първо място, руската армия страда от драматична загуба на своето професионално ядро — младшите офицери и сержантския състав. В съвременния бой, където отбраната и атаката се решават от бързината на вземане на решения на ниво взвод или рота, липсата на опитни сержанти е пагубна. Новобранците биват хвърляни в боя от командири, които често имат не повече от няколко седмици боен опит. Резултатът е пълна деградация на тактическата координация.

Днешният боен терен изисква изключително висока степен на синхрон между пехотните групи, операторите на разузнавателни и FPV дронове, радиоелектронната борба и прецизната артилерия. Това е умение, което не може да се научи набързо на полигона. Неспособни да постигнат подобно ниво на сплотеност и техническа координация, руските полкове закономерно се връщат към най-първобитните тактики — познатите „месни щурмове“, при които пехотата се изпраща на вълни единствено за да разкрие украинските огневи точки за последващ артилерийски удар. Това е тактика на отчаянието, която изгаря войниците още преди да са успели да сформират истинска бойна единица.

Към това се добавя и пълното унищожаване на организационната спойка. При толкова висока смъртност и текучество в руските щурмови роти, войниците често дори не знаят имената на хората, с които влизат в боя. Липсата на познанство и доверие ражда паника, води до дезертьорство и прави невъзможно организираното взаимно покритие под огън.

Паралелът с украинската отбрана

За да бъде картината пълна, трябва да се отбележи, че синдромът на изгасналите вулкани не е напълно чужд и за украинските въоръжени сили. Анализи на експерти от RUSI, включително Джак Уотлинг, сочат, че Украйна също е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с изтощението на персонала, неравномерното качество на управление в нейните над сто и десет бригади и продължителния престой на определени части на първа линия без ротация.

Разликата обаче е фундаментална. Докато за Украйна това е последица от недостига на ресурси и постоянния стремеж да се намери баланс между държането на фронта и запазването на човешкия живот, за руското командване превръщането на войските в изгаснали вулкани е съзнателен системен модел. Москва с лекота жертва вътрешната здравина на своите формирования в замяна на минимално, бавно и изключително скъпо струващо тактическо придвижване напред.

Самоизмамата на Генералния щаб

Най-опасната последица от този процес е илюзията, която той създава във висшите ешелони на руското командване. В Москва генералите гледат карти и таблици, в които новите дивизии, армейски корпуси и полкове фигурират като напълно окомплектовани с хора и оборудване. На базата на тези хартиени данни се планират нови мащабни офанзиви. Но когато тези формирования бъдат изпратени в пробив, те се разпадат още при първия сериозен отпор.

Руската армия може да формира нови бройки и да изпраща хиляди хора на фронта всеки месец, но тя е изгубила способността си да провежда сложни, мащабни общовойскови операции на ниво бригада или корпус. Тя може да натиска единствено чрез непрекъснато изразходване на малки пехотни групи, разчитайки на изтощението на противника.

Даниц в Youtube

В крайна сметка, уроците на Александър Свечин отпреди повече от век остават напълно валидни. Полкът не е квадратче на щабната карта, нито цифра във финансовата ведомост за изплатени заплати. Той е жива човешка организация. И докато руското ръководство продължава да мери военния си потенциал единствено в бройки, то ще продължава да пълни фронтовата линия с изгаснали вулкани — формирания, които изглеждат внушително на хартия, но са лишени от бойната енергия, необходима за постигане на реален стратегически успех.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Украинската война постепенно ражда оръжия, за които преди няколко години Киев можеше само да мечтае. Дронове с обсег от хиляди километри, крилати ракети, морски безпилотници, а сега вече и собствена линия балистични ракети.

На международното изложение DALO Industry Days в Дания украинската компания Fire Point показа за първи път как изглежда балистичната ракета FP-912. До нея на щанда се вижда и по-малката FP-7 – очевидно част от една и съща програма за създаване на украински балистични ракети с различен обсег.

По данни на компанията FP-9 е предназначена да поразява цели на разстояние до 855 километра и може да носи бойна част с маса до 800 килограма. Ако тези характеристики бъдат потвърдени в реална експлоатация, Украйна ще получи оръжие, способно да достига дълбоко зад фронтовата линия и да поставя под заплаха цели, които досега се намираха извън обсега на повечето украински средства за поражение.

Още по-интересна е FP-7. Това е по-малка балистична ракета с обсег до 200 километра и бойно натоварване до 150 килограма. Според Fire Point тя вече е извършила около 15 изпитателни пуска и се намира в процес на сертифициране от украинското Министерство на отбраната.

С други думи, това вече не е само красива ракета на изложбен щанд и компютърна презентация. Поне FP-7 е достигнала етапа на реални изпитания.

Fire Point ще представи в Дания и други свои разработки – далекобойния дрон FP-1, както и FP-5 „Фламинго“, разработвана като система за наземно изстрелване и крилата ракета.

Именно това прави появата на FP-7 и FP-9 особено важна. Не става дума за единичен проект, създаден, за да привлече вниманието на изложение. Компанията очевидно изгражда цяла линия средства за далекобойно поражение – от безпилотници до крилати и балистични ракети.

DALO Industry Days ще се проведе на 19 и 20 август и ще събере над 600 изложители и около 12 000 участници от отбранителната индустрия. За украинските компании това е не просто витрина. Изложението е място за директни срещи с потенциални партньори, инвеститори и производители, а също и за договаряне на съвместни разработки и производство.

Тук влиза в действие и т.нар. „датски модел“ – Дания директно финансира производството и закупуването на оръжие от украинската военна индустрия.

Това е може би най-важната част от цялата история.

Защото ракета с обсег 855 километра е впечатляваща. Но една ракета на изложение още не е оръжие, променящо войната. Истинският въпрос е друг: може ли да бъде произведена серийно, в достатъчно количество и на цена, която позволява масовото ѝ използване?

Украйна вече показа, че може да изненадва. Преди войната страната имаше ракетни проекти, но не разполагаше с огромен арсенал от собствени далекобойни оръжия. Днес украинските дронове редовно достигат цели на стотици и дори над хиляда километра от фронта. Следващата стъпка е очевидна – същата способност да бъде постигната с по-трудно прехващаеми и значително по-бързи балистични ракети.

Ако FP-9 наистина достигне заявените характеристики и стигне до серийно производство, Русия ще трябва да добави още стотици километри към понятието „далечен тил“.

Даниц в Youtube

И това вече е проблем, който не се решава с преместването на един склад зад следващата линия на картата.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Борбата срещу ракетните комплекси „Искандер“ е едно от най-сложните предизвикателства пред украинската отбрана, като стратегията за тяхното неутрализиране се разделя на прихващане във въздуха и поразяване на самите системи на земята. Във въздуха унищожаването на квазибалистичните ракети „Искандер-М“ изисква специализирани противобалистични комплекси, като освен американските системи Patriot (PAC-3) Украйна разчита и на френско-италианската система SAMP/T (MAMBA) с ракети Aster 30. Когато обаче комплексът изстрелва крилати ракети от варианта „Искандер-К“, арсеналът за свалянето им е значително по-широк и включва зенитните системи NASAMS и IRIS-T, изтребители F-16 и мобилни огневи групи.

Тъй като въздушният дуел срещу балистичните ракети е изключително скъп и ресурсноетичен, най-ефективният подход остава унищожаването на наземната инфраструктура на комплексите преди самия пуск. За тази цел украинските сили използват ракетни системи HIMARS с далекобойни ракети ATACMS за удари по позиционни райони, както и реактивни дронове и подобрени ракети „Нептун“ за поразяване на тилови полигони, командни пунктове и складове с боеприпаси дълбоко в руска територия. В крайна сметка комбинацията от високотехнологична противовъздушна отбрана и прецизни далекобойни удари по земни цели остава единственият работен механизъм за ограничаване на ракетната заплаха.

Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Искандер“ представлява гръбнакът на руския балистичен арсенал с малък и среден обсег, чието производство е поверено на ключови предприятия като Воткинския завод за сглобяване на самите ракети, Конструкторското бюро по машиностроене в Коломна за инженеринга и волгоградския завод „Титан-Баррикади“ за изработването на пусковите механизми, стъпващи върху тежките осемколесни шасита МЗКТ-7930 от Беларус. Въоръжените сили на Руската федерация поддържат около 14 до 15 ракетни бригади с общо над 40 дивизиона, но въпреки наличието на близо 160 пускови установки, в пряката война срещу Украйна постоянно са задействани малко над дузина дивизиона с около 50 установки, тъй като основното ограничение за Москва не е наличната техника, а темпото на производство на ракети, което достига едва няколко десетки бройки на месец. Украинските сили от своя страна успяват да нанесат щети на тези тилови единици главно чрез контрабатарейни ракетни удари, операции с далекобойни дронове и специални актове на разузнаването, неутрализирайки ключови офицери от оперативните разчети и командири на дивизиони, докато командирите на бригади остават базирани в дълбокия тил. Поради изключително голямата дистанция на изстрелване, бързата смяна на позициите и укритието им далеч зад фронтовата линия, до момента са потвърдени като унищожени едва единични бройки пускови установки и спомагателни транспортно-зареждащи машини, което прави прехващането и ликвидирането на сухопътните компоненти на „Искандер“ една от най-редките и трудни задачи за украинското командване.

Макар висшите командири на ракетни бригади да остават добре защитени в дълбокия тил на стотици километри от фронта и спрямо тях Украйна основно да повдига задочни обвинения за военни престъпления, командирите на дивизиони, батареи и оперативните разчети са подложени на постоянна прецизна ловна операция. Чрез комбиниране на агентурно разузнаване, специални операции извън зоната на боевете и точечни ракетни удари, украинските сили за сигурност и военното разузнаване успяват да неутрализират ключови офицери от състава на „Искандер“, включително чрез саботажи на руска територия и унищожаване на командно-щабни машини в граничните райони. Ликвидирането на офицери от ниво дивизион и батарея нанася сериозен удар по оперативната подготовка и координацията на залповете, тъй като елиминира специалисти с ценен опит в бойното използване на комплекса.

Даниц в Youtube

В заключение, въпреки че комплексът „Искандер“ остава едно от най-опасните и трудни за неутрализиране оръжия в руския арсенал, неговият оперативен ефект е силно ограничен от производствените възможности на руската отбранителна промишленост. Макар Москва да разполага със значителен брой пускови установки, основното тесно място остава бавното и скъпо производство на самите ракети, което превръща високоточните удари в ограничен ресурс. Същевременно, чрез комбинацията от западна противобалистична отбрана, ракети ATACMS и прецизни саботажни операции в дълбокия тил, Украйна демонизира мита за неуязвимостта на системата, доказайки, че дори най-пазените ракетни компоненти могат да бъдат систематично засичани и унищожавани.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Когато на 18 юли над руския град Електростал край Москва се издигна гигантски стълб от черен дим, който горя в продължение на четири дни и издигна такъв стълб, който вероятно би се виждал дори от орбитата на Нептун, международните наблюдатели бързо осъзнаха, че това не е обикновен пожар в търговска база. На пръв поглед поразеният обект беше логистичен център на популярния маркетплейс Wildberries – руския еквивалент на Amazon.1 Вниманието на военния анализатор Уес О’Донъл и на широката общност от изследователи на открити източници беше привлечено не толкова от самия мащабен взрив, колкото от фундаменталния въпрос как Украйна идентифицира един цивилен склад като критичен възел от военната верига за доставки на Кремъл.

Зад фасадата на онлайн магазин за дрехи и домакински потреби всъщност се криеше добре организирана система за така наречения „сив импорт“. Поради строгите международни санкции и недостига на компоненти от отбранителната си промишленост, Русия започна все повече да разчита на цивилни търговски канали за снабдяване на фронта. Доскоро в платформите масово функционираха публични секции за военна екипировка, през които доброволци и държавни структури купуваха системи за радиоелектронна борба, контролери за дронове, термокамери, батерии и навигационно оборудване. Всички тези стоки с двойна употреба пристигаха на огромни партиди в ключовите консолидационни хъбове на Wildberries край Москва и в Котовск, откъдето поемаха към фронтовите линии.

Разкриването на тази схема от украинското разузнаване и OSINT общността не беше случайност, а резултат от засичането на сложен цифров и физически отпечатък. Първият явен сигнал дойде от самите руски войници и доброволчески мрежи. В редица телеграм канали всекидневно се публикуваха видеоклипове с разопаковане на скъпа военна електроника, като военнослужещите често благодаряха за пратките и показваха кашони, получени директно от пунктовете за вземане на маркетплейса. Когато разузнавателните аналитични системи систематизираха тези данни, те сглобиха ясна карта на логистичните маршрути, водещи към конкретни централни складове.

Към публичните източници се прибавиха и дълбочинните данни от проследяването на глобалните търговски вериги. Чрез анализ на митнически декларации и товари, пристигащи от Азия, украинските служби засякоха, че милиони цивилни микросхеми и компоненти за безпилотни апарати не отиват в класически военни заводи, а се адресират към частни фирма-посредници, регистрирани като търговци в Wildberries. Тези пратки се насочваха именно към логистичната база в Електростал.

Сигналното и киберразузнаването допълнително потвърдиха тези констатации. Чрез прихващане на финансови транзакции и вътрешни комуникации се установи, че регионални фондове и структури, близки до руското министерство на отбраната, правят централизирани закупки в гигантски мащаби през цивилната платформа. Използването на цивилни куриерски мрежи беше съзнателен опит да се прикрие военната логистика зад паравана на обикновения потребителски оборот.

Не по-малко важна роля изигра и човешкото разузнаване на терен. Големите складови комплекси разчитат на хиляди служители, от които често изтича вътрешна информация. Сигнали за обособени зони със засилена охрана, нестандартни процедури за приемане на специфични пратки и постоянното присъствие на военни камиони бързо стигнаха до украинските оперативни мрежи.

Даниц в Youtube

Случаят с Wildberries показва как в съвременния конфликт границата между цивилно и военно съоръжение се заличава напълно. Когато една търговска мрежа стане гръбнак за снабдяването на въоръжените сили с технологии за дронове и навигация, нейните логистични центрове автоматично се превръщат в законна и стратегически важна цел. Прецизният удар на Украйна бетонира факта, че засичането на подобни обекти вече разчита на пълна интеграция между публични дигитални следи, търговски данни и разузнаване на терен.

Ваш, Даниц

Ko-fi

Paypal

Преди няколко дни германските военни публикуваха поредното видео с новобранци. Усмихнати млади хора обличат униформи, преминават през първите си занятия и започват службата си в Бундесвера. На пръв поглед – нищо необичайно. Почти всяка армия по света снима подобни рекламни клипове. Но в случая не видеото е новината. Новината е какво стои зад него.

Германия вече открито говори за армия, която до 2035 година трябва да разполага с около половин милион души. Не, това не означава половин милион кадрови военнослужещи, както често се твърди в социалните мрежи. Планът предвижда приблизително 260 хиляди военнослужещи на активна служба и още около 200 хиляди резервисти, които да могат бързо да бъдат мобилизирани при криза. Това е огромна промяна за държава, която десетилетия наред сякаш се притесняваше дори да произнесе думата „милитаризация“.

След края на Втората световна война Германия изгради цяла политическа култура върху убеждението, че повече никога не трябва да бъде военна сила, която доминира Европа. Дори след създаването на Бундесвера през 1955 година армията винаги беше поставяна под строг граждански контрол и обществено недоверие към всичко военно. След края на Студената война това отношение стана още по-силно. Военните бюджети намаляваха, поделения се закриваха, а мнозина вярваха, че големи войни в Европа вече са останали в учебниците по история.

Днес тази представа е разбита.

След руското нападение срещу Украйна през 2022 година канцлерът Олаф Шолц говори за Zeitenwende – „исторически поврат“. Тогава много наблюдатели сметнаха, че това е просто политически лозунг. Четири години по-късно става ясно, че Германия действително променя курса си. Правителството на Фридрих Мерц не само запази този курс, а го ускори. Вече не става дума единствено за повече танкове или нови самолети. Става дума за възстановяване на способността на Германия да поддържа голяма армия и значителен резерв.

Любопитното е, че самите германски медии не са изпаднали във възторг. Ако човек чете Die Zeit, Tagesspiegel или специализираните военни издания, ще остане с впечатлението, че основният въпрос не е дали Германия трябва да се въоръжава, а дали изобщо ще успее. Вестниците пишат за хроничен недостиг на хора, за бавна администрация и за трудности при набирането на доброволци. Президентът на Германския съюз на резервистите Патрик Зенсбург дори предупреди, че страната вероятно ще се нуждае не от 200 хиляди, а от близо милион резервисти, ако иска да бъде подготвена за сериозна криза. Това вече не звучи като езика на държава, убедена, че мирът е даденост.

Даниц в Youtube

Защо се случва всичко това? Най-лесният отговор е: заради Русия. Това безспорно е една от причините, но не е единствената. В Берлин все по-често се говори за нещо друго – че Европа вече не може безусловно да разчита на Съединените щати. Независимо кой е в Белия дом, вниманието на Вашингтон постепенно се измества към Китай и Индо-Тихоокеанския регион. Ако американците един ден намалят присъствието си в Европа, някой ще трябва да поеме тежестта на европейската сигурност. Най-голямата икономика на континента трудно може да остане наблюдател.

И тук се появява един исторически парадокс. Преди трийсет години новината, че Германия изгражда армия за половин милион души, вероятно щеше да предизвика тревога в Париж, Варшава, Прага или Амстердам. Днес почти никой от европейските съюзници не възразява. Напротив. Полша увеличава собствената си армия, Франция инвестира милиарди в отбранителната индустрия, скандинавските държави възстановяват териториалната си отбрана, а балтийските страни изграждат укрепления по границите си. Германия не върви сама. Тя се движи заедно с Европа.

Русия обаче почти сигурно ще използва тези кадри по съвсем различен начин. За Кремъл те са удобен аргумент в подкрепа на тезата, че НАТО се готви за голяма война. Всяка новина за нови германски войници, нови танкове или увеличен военен бюджет ще бъде представяна като доказателство, че Западът се подготвя за конфронтация. Това не означава, че Москва непременно ще предприеме нови военни действия заради германските планове. Но почти сигурно означава, че ще ги използва, за да оправдае собственото си превъоръжаване и увеличаването на руската армия.

Историята рядко се повтаря по един и същ начин. Днешна Германия няма нищо общо с Германия от първата половина на XX век (почти). Тя е демокрация, член на НАТО и Европейския съюз, с институции, които поставят армията под строг граждански контрол. И все пак има нещо символично в това, че след осем десетилетия думите „резерв“, „мобилизация“ и „голяма армия“ отново се произнасят спокойно в Берлин.

Учудващо е, че тази тема почти не присъства в българския обществен дебат. Новината за увеличаването на Бундесвера беше отразена, но остана на нивото на цифрите – колко войници, колко резервисти, колко милиарда евро. Почти никой не си зададе по-важния въпрос: какво означава за Европа фактът, че Германия окончателно се отказва от следвоенната си военна сдържаност? Това не е просто поредната реформа в една армия. Това е промяна в политическата философия на най-голямата европейска държава. И ако тази промяна е достатъчно голяма, за да предизвиква дебати в Берлин, Париж и Москва, тя заслужава много по-сериозно внимание и в София.

Това не е история за възраждането на германския милитаризъм. Това е история за една Европа, която вече не вярва, че мирът е необратим. И може би именно това е най-голямата промяна, която ни донесе войната в Украйна.

фон Даниц

Ko-fi

Paypal

Докато руските медии и Telegram-канали през последните дни активно разпространяват кадри от протестите във Лвов след действията на Териториалните центрове за комплектуване (ТЦК), украинското военно командване продължава да разширява армията. През последните седмици бяха потвърдени няколко нови бригади, а главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Олександър Сирски публично защити решението да бъдат формирани нови съединения въпреки недостига на личен състав.

Според Сирски руското командване не само запазва инициативата по редица участъци на фронта, но и разширява плановете си за настъпление.

„Противникът коригира плановете си и възнамерява да създаде нови дивизии и пет бригади още тази година. Ние сме принудени да отговорим на тези действия. Във войната или завземаш инициативата, или я губиш. Трети вариант няма.“1

Главнокомандващият подчертава, че фронтовата линия се разширява и Украйна няма друг избор, освен да формира нови съединения, които да покрият новите направления.

Друг негов цитат от интервюто, който предизвика сериозни дискусии в Украйна, е свързан с прехвърлянето на опитни военнослужещи към новите формирования:

„Новите бригади, които сега се формират, се нуждаят от хора с боен опит, иначе ще понесат тежки загуби.“

Сирски допълва още, че за защитата на северната граница ще бъдат създадени и нови подразделения за безпилотни системи. (militaryland.net)

Какви нови бригади вече са известни

50-а отделна механизирана бригада

Това е първата от новата серия механизирани бригади, за която се появи официално потвърждение. За нейното съществуване стана известно чрез официална страница във Facebook, а впоследствие MilitaryLand публикува подробности за структурата ѝ2. По-късно бе съобщено и за първата бойна загуба на военнослужещ от съединението, което показва, че формирането му вече е в напреднал етап.

Според наличната информация значителна част от командния и специалисткия състав е прехвърлен от вече воюващи подразделения, сред които 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“, 72-ра механизирана бригада „Черните запорожци“, 433-ти полк за безпилотни системи и 420-и батальон за безпилотни системи.

55-а отделна механизирана бригада

За нейното формиране стана известно чрез обяви за набиране на личен състав в украинската платформа LobbyX. Това е третата официално известна новосъздадена механизирана бригада през 2026 г.

Появата ѝ е пряко свързана с опасенията на украинското военно командване за северното направление. Според генерал Олександър Сирски новите механизирани бригади са необходими за укрепване на отбраната по границата с Беларус на фона на потенциалната заплаха от тази посока. В последните месеци Киев нееднократно предупреждава за задълбочаващото се военно сътрудничество между Минск и Москва, както и за използването на беларуската територия в подкрепа на руските военни действия.

Засега за самата 55-а бригада има малко публична информация относно нейния състав и бъдещо разполагане. Самият факт, че тя се формира именно с аргумента за укрепване на северната граница, подсказва, че украинското командване не изключва необходимостта да поддържа значителни резерви срещу евентуална заплаха от беларуското направление.

167-а отделна механизирана бригада

Тази бригада също набира личен състав чрез публични кампании. Според MilitaryLand част от командния ѝ състав вероятно идва от вече съществуващи бойни части. Появиха се и предположения кой ще я командва, но те все още не са официално потвърдени.

445-а бригада за безпилотни системи

Освен новите механизирани формирования Украйна продължава да разширява и войските за безпилотни системи. За съществуването на 445-а бригада стана известно чрез обяви за набиране на кадри в украински сайтове за работа. Това е поредното доказателство, че Киев отделя все по-голямо внимание на дроновете като самостоятелен род войски.

Откъде идва тази номерация?

На пръв поглед може да изглежда странно, че след 50-а механизирана бригада не се появяват 51-ва и 52-ра, а направо 55-а. Причината е, че тези номера не са нови, а принадлежат на съединения, съществували в украинската армия в миналото. 51-ва механизирана бригада е разформирована през 2014 г. след тежките загуби в началото на войната в Донбас, а 52-ра механизирана бригада престава да съществува още през 2004 г. като част от съкращаването на украинските въоръжени сили. Преди разформироването си тя е била в състава на 6-и армейски корпус, който по-късно е реорганизиран в Оперативно командване „Юг“. Това означава, че украинската армия не започва номерацията отначало, а използва свободни номера от историческата структура на Сухопътните войски. Именно затова новите формирования носят номера като 50-а, 55-а и 167-а, вместо да следват последователна поредица.

Защо това предизвиква спорове

Още от началото на годината украински военни, доброволци и анализатори спорят дали е правилно да се създават нови бригади, вместо наличните да бъдат попълвани с хора и техника. След проблемите около 155-а механизирана бригада „Анна Киевска“ тези критики станаха още по-силни. 3

Сирски защитава противоположната теза. Според него Русия също разширява армията си и планира нови настъпателни направления, поради което Украйна не може да разчита единствено на съществуващите формирования. Освен това новите бригади трябва да осигурят резерви и възможност за ротация на изтощените части по фронта.

Даниц в Youtube

Между протестите и информационната война

На този фон през последните дни руските медии широко отразяват протестите във Лвов след спорни действия на представители на ТЦК, представяйки ги като доказателство за „краха на украинската мобилизация“.

Безспорно Украйна изпитва сериозни трудности с попълването на армията и самото прехвърляне на опитни военнослужещи към новите бригади е признание за кадровия дефицит. Но едновременно с това официалните данни показват, че процесът по формиране на нови съединения не е спрян. Напротив – през последните седмици бяха потвърдени поне три нови механизирани бригади и още една бригада за безпилотни системи.

Това означава, че реалната картина е по-сложна от разпространяваните в информационната война послания. Украйна действително среща проблеми с мобилизацията, но паралелно с това продължава да разширява въоръжените си сили в очакване на продължителна война и възможно разширяване на фронта.

Ваш, Даниц

Ko-fi

Paypal

Нощта на 2 юли се вписва в една вече позната, почти ритуализирана картина на руските масирани удари — не като единичен инцидент, а като синхронизиран натиск върху три различни слоя: столичната система за управление и ПВО, цивилните региони и тиловата инфраструктура, която държи държавата в работещо състояние.

В Киев атаката е следвала класическия за последните години модел на „насищане и пробив“. Първо идват дроновете — бавни, многобройни цели, чиято задача не е само поражение, а разтягане на противовъздушната отбрана във времето и пространството. След това се включват ракетните средства, включително балистични и крилати, които вече работят в условия на частично изчерпани ресурси на ПВО и усложнена картина на въздушната обстановка. По данни на украинските Въздушни сили ударът е концентриран върху столицата и околностите ѝ, с последователни вълни, които поддържат постоянен натиск през нощта.

Резултатът не е „единичен удар“, а разпад на нормалния градски ритъм: пожари на различни локации, аварийни екипи, които се разпределят по множество точки, и инфраструктурни щети, които се натрупват не като фронтален пробив, а като мрежа от локални сривове. Киев в такава нощ не е фронтова линия, а разкъсана система от отделни инциденти, които едновременно претоварват ресурси и създават усещане за непрекъсната атака без ясно начало и край.

По данните, обобщавани от украинските власти през деня след атаката, в Киев са загинали най-малко около двадесет души, а ранените са над осемдесет, като част от тях са в болница в по-тежко състояние. Броят оставаше динамичен в първите часове след удара заради продължаващи спасителни операции под развалините и нови постъпления в лечебните заведения, но общата картина ясно показва значителен човешки мащаб на пораженията в рамките на една нощна комбинирана атака.

На второ ниво стои Днепропетровска област — и там логиката се променя рязко. В Синелниковски район управляеми авиационни бомби поразяват населено място, като резултатът вече не е инфраструктурен, а директно човешки. Загива 7-годишно дете, други членове на едно семейство са ранени, включително още едно дете на 11. Това е различен тип удар спрямо Киев: няма насищане, няма разпределение на цели в мрежа, а концентриран кинетичен ефект върху малка цивилна среда, при който разрушението е моментно и пълно в рамките на микро-обхват.

Третият пласт е най-тихият, но не по-малко показателен. В резултат на пожари, предизвикани от ударите в Киев, е унищожен склад с около 800 000 книги. Това е инфраструктурна загуба, която не влиза в класическите военни категории „цел и поражение“, но разкрива друг аспект на съвременната война — атаката върху логистиката на знанието и културното производство. Печатната индустрия, дистрибуционните складове и издателските бази са част от тиловата икономика, която поддържа обществения живот извън чисто военната сфера. В този случай щетата не е само материална, а системна: прекъсване на поток от продукция, която няма бърз заместител.

Нощните удари срещу Киев засягат не само жилищната и критичната инфраструктура, но и бизнес средата, която функционира като гръбнак на градската икономика. Сред пострадалите обекти попадат логистични центрове и складове, включително структури на „Нова поща“, както и помещения, свързани с частни компании и високостойностни стоки. Това води до прекъсване на доставки, забавяне на търговски потоци и директни финансови загуби, като ефектът се разпростира далеч извън зоната на физическите поражения. В такава среда ударите не просто разрушават конкретни сгради, а временно разкъсват логистичната и търговската тъкан на града, върху която стъпва всекидневната икономическа активност.1

В сумата си тези три събития очертават една характерна структура на руските въздушни операции в този етап на войната. Киев остава цел за комбиниран, многовълнов натиск, чиято цел е изтощаване на отбраната и постоянна нестабилност на управлението на кризата. Регионите извън столицата функционират като зони на директно кинетично въздействие върху населението. А тилът — включително цивилната инфраструктура на книги, складове и логистика — се оказва поле за вторични, но мащабни загуби, които постепенно изяждат устойчивостта на системата отвътре.

Тази нощна атака отново подчертава структурния проблем на украинската противовъздушна отбрана срещу балистични заплахи и именно тук се вижда ролята на системи като Patriot. Докато ПВО на Украйна показва висока ефективност срещу дронове и част от крилатите ракети, балистичният компонент остава най-трудният за неутрализиране, особено при масирани залпове, когато времето за реакция е минимално и натоварването върху радарите и пусковите установки е максимално. В този контекст Patriot не е просто допълнение, а единствената широко доказана в бойни условия система, способна да прихваща балистични ракети на оперативно-тактическо ниво, включително при атаки срещу столични зони като Киев. Липсата на достатъчен брой батареи директно се отразява в резултати като тези от 2 юли, където десетки балистични цели достигат целите си въпреки наличието на многослойна отбрана. Затова дискусията не е вече за „подсилване“ на ПВО, а за количествен праг — колко системи Patriot са нужни, за да се създаде реален антибалистичен щит над ключовите градове и инфраструктура, а не само точкова защита на отделни райони.

В част от украинските съобщения и първоначални оценки за нощния удар се появява и твърдение за използване на хиперзвукови средства тип „Циркон“, което, ако бъде потвърдено, има по-скоро тактическо и психологическо значение, отколкото масов ефект в залпа. „Циркон“ се вписва в логиката на смесените удари като високоскоростен компонент, предназначен да съкрати времето за реакция на ПВО и да усложни радиолокационната картина, особено в условия на едновременно насищане с дронове и други ракети. Въпросът около тези цели обаче често остава в зоната на първоначалните доклади и изисква потвърждение от по-технически източници, тъй като в реална бойна обстановка класификацията на отделни бързолетящи обекти може да се промени в хода на анализа. Ако информацията се потвърди, включването на „Циркон“ би показало допълнителна ескалация в смесването на различни класове оръжия с цел максимално съкращаване на времето за реакция и натоварване на най-сложните елементи на украинската противовъздушна отбрана.23

Така войната се проявява не като фронтова линия, а като едновременно действие върху различни слоеве на една и съща държава — пространство, хора и инфраструктура, атакувани по различни начини, но в рамките на една нощ и една оперативна логика. Терорът, ако това може да е логика…

Даниц

„Нашата нискоорбитална спътникова групировка по нищо не отстъпва на Starlink, а може би в някои отношения дори го превъзхожда.“

С тези думи Путин1 представи през юни проекта „Рассвет“ като бъдещия руски отговор на глобалната спътникова система на SpaceX. Пред участници във войната срещу Украйна той увери, че Русия вече изгражда инфраструктура, способна не само да се конкурира със Starlink, но и да осигури управление на тежки безпилотни летателни апарати чрез собствена спътникова мрежа.

Подобни изявления мигновено бяха превърнати в медийна сензация2. Руски държавни медии и десетки прокремълски канали започнаха да публикуват заглавия за „края на Starlink“, за „ужаса за Украйна“ и за технологичен пробив, който щял да лиши украинската армия от едно от най-важните ѝ предимства.

Това не е първият случай, в който Кремъл представя нова разработка като оръжие, способно да промени правилата на войната още преди тя да е достигнала оперативна зрялост. Помним, през последните години подобен сценарий се повтори с хиперзвуковите ракети, бойните лазери, роботизираните комплекси и редица други системи. Сега същият модел се прилага и към проекта „Рассвет“.

Самият проект не е измислица. През март компанията „Бюро 1440“ действително изведе в орбита първите 16 серийни спътника от бъдещата нискоорбитална комуникационна система. Компанията обаче открито признава, че това е едва началото на разгръщането и че предстоят десетки нови изстрелвания и изграждането на стотици спътници, преди системата да заработи в пълния си замисъл.

От космодрума Плесецк беше изстреляна първата оперативна партида от 16 спътника „Рассвет“ със ракета „Союз-2.1б“. Това е първият преход от експериментални към серийни апарати, а самото „Бюро 1440“ признава, че тепърва започва разгръщането на съзвездието. Компанията планира първи търговски услуги през 2027 г., когато се очаква в орбита да има над 250 спътника, докато дългосрочната държавна програма предвижда около 900 апарата до 2035 г. Още през юни обаче един от шестнадесетте новоизстреляни спътника беше загубен поради неизправност и повторно навлизане в атмосферата.

Какво е известно за „Рассвет“

• Орбита: около 500–800 км височина, в полярни и наклонени орбити. Компанията е заявила две орбитални групи – около 60° и 88° наклонение.

• Честоти: Ku и Ka диапазон – същите основни честотни ленти, използвани и от Starlink.

• Планирана скорост: 50 Mbit/s до 1 Gbit/s на абонатен терминал според компанията.

• Планирана латентност: до 70 ms3.

• Маса на спътника: оперативните апарати „Рассвет-3“ се оценяват на около 370 кг.

• Лазерни връзки: прототипите „Рассвет-2“ са оборудвани с лазерни терминали за междуспътникова комуникация; компанията твърди, че е прехвърлила 1,5 TB данни при тестове на разстояния 30–220 км.4

Даниц в Youtube

За сравнение, към средата на 2026 г. Starlink вече разполага с над 10 000 действащи спътника, изведени в орбита чрез стотици полети на многократно използваемите ракети Falcon 9, а системата обслужва милиони потребители по света и е доказала възможностите си в реални бойни условия в Украйна. На този фон руският проект все още се намира в началния етап на разгръщане. С други думи, днес сравнението между „Рассвет“ и Starlink е по-скоро сравнение между първата тухла на бъдеща сграда и вече функциониращ небостъргач.

Именно тук започва разликата между инженерната реалност и пропагандния разказ. Докато разработчиците говорят за дълъг технологичен процес, държавната пропаганда вече описва „Рассвет“ като система, която превъзхожда Starlink и едва ли не лишава Украйна от стратегическо преимущество.

Около разработчика „Бюро 1440“ съществуват и въпроси, свързани с влиянието на руските специални служби. Компанията е част от холдинга IX Holding, който според украинската Служба за външно разузнаване поддържа тесни кадрови връзки с ФСБ. Като един от най-често посочваните примери се дава първият заместник-генерален директор на холдинга Борис Корольов – син на заместник-директора на ФСБ Сергей Корольов, смятан за една от най-влиятелните фигури в руската система за сигурност. Освен това IX Holding е известен с разработването на технологии за Роскомнадзор, използвани за наблюдение и филтриране на интернет трафика в Русия. Всичко това не доказва, че „Бюро 1440“ е подразделение или прикритие на ФСБ, но подсказва, че проектът се развива в среда, където държавните интереси, военно-промишленият комплекс и хора от силовите структури са тясно преплетени.5

Тази разлика между фактите и внушенията заслужава внимателен анализ. Именно това прави и StopFake6, като проследява как един реален космически проект постепенно се превръща в инструмент на информационната война.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Кадрите, заснети от патрулен самолет над Финландския залив, показват две 12,7-милиметрови картечници, монтирани от двете страни на мостика. Около тях ясно се виждат чували с пясък и импровизирани защитни позиции – детайли, които не оставят съмнение, че оръжията не са поставени символично.

Военни анализатори идентифицират системите като руските картечници „Корд“2. Те могат да поразяват малки плавателни съдове и нисколетящи безпилотни апарати на разстояние до около два километра. При необходимост биха могли да възпрепятстват и опит за десант от хеликоптер. Това не превръща танкера във военен кораб, но показва, че Русия вече е готова да защитава част от гражданския си търговски флот със собствени сили.

Изборът точно на „Маршал Василевски“ също не е случаен. Корабът има особено значение за руската енергийна система. Построен като плаваща регазификационна станция, той осигурява доставки на природен газ за Калининград, което позволява на Москва да намали зависимостта си от сухопътния транзит през Литва. Ако отношенията с държавите от НАТО се влошат още повече и сухопътните маршрути бъдат прекъснати, именно този кораб гарантира енергийната сигурност на руския ексклав.

Същевременно „Маршал Василевски“ участва и в руския износ на втечнен природен газ – сектор, който след западните санкции се превърна в един от основните източници на валутни приходи за Кремъл.

Въоръжаването на кораба идва на фона на серия инциденти, които показват колко уязвима е руската морска логистика. През март 2026 г. газовият танкер Арктик Метагаз (Arctic Metagaz) беше тежко повреден след експлозия в Средиземно море, за която Москва обвини украински морски дронове. Преди това руските власти съобщиха, че върху корпуса на газов превозвач в пристанището Уст-Луга са открити магнитни мини. Паралелно с това Украйна продължава системно да атакува петролни терминали, складове и друга инфраструктура, обслужваща руския енергиен износ.

На този фон картечниците на борда изглеждат като логична, макар и ограничена, защитна мярка. Те трудно биха спрели добре подготвена атака, но могат да осигурят известна защита срещу малки безпилотни катери, дронове или диверсионни групи.

Разбира се, ефектът е не само военен, но и политически. Досега Русия разчиташе основно на военния си флот и бреговата охрана, за да защитава корабоплаването си. Сега самите енергийни съдове започват да се превръщат във въоръжени платформи.

Тази тенденция се развива в момент, когато Балтийско море е по-милитаризирано от всякога след края на Студената война. След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО почти цялото крайбрежие на морето се контролира от държави членки на Алианса. В отговор и Стокхолм обяви, че ще оборудва част от цивилните кораби на своята брегова охрана с дистанционно управляеми оръжейни системи.

Даниц в Youtube

Швеция вече обяви, че ще оборудва част от корабите на своята брегова охрана с дистанционно управляеми оръжия. Макар тези плавателни съдове да не са търговски, а да изпълняват функции по охрана на морските граници и критичната инфраструктура, решението отразява същата тенденция – цивилни или полувоенни платформи постепенно получават все по-сериозно въоръжение. Причината е една и съща: рискът от диверсии, безпилотни катери и въздушни дронове в Балтийско море вече не се разглежда като хипотетичен, а като непосредствена заплаха.

Въпреки че две картечници не могат да превърнат един LNG танкер в бойна единица, появата им има друго значение. Тя показва, че Москва вече разглежда корабите, които превозват природен газ, не просто като търговски активи, а като стратегически обекти, които могат да се окажат на първа линия в конфликта. Ако досега войната постепенно се пренасяше към енергийната инфраструктура, сега изглежда, че започва да променя и самите средства, с които тази енергия се транспортира.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Представете си, че украинските военни пленяват почти неповреден руски дрон „Геран-2“. Вместо той просто да бъде изложен като трофей или прибран в склад, инженерите го разглобяват до последния винт. Изследват автопилота, електрониката, антените, навигационната система, двигателя и всеки микрочип. След това всички тези данни се качват в защитена база, където учени, отбранителни компании и съюзнически държави могат да ги използват, за да разработят по-ефективни средства за противодействие. Именно това е идеята на TrophyLab.1

На 19 юни 2026 г. украинското Министерство на отбраната официално представи платформата TrophyLab – нова цифрова среда, която събира на едно място техническите анализи на пленено руско въоръжение. Макар платформата да е нова, съдържащите се в нея знания са плод на повече от четири години работа на украинските въоръжени сили, разузнавателните служби и научните институти, които от началото на пълномащабната война системно изследват руска бойна техника.

В каталога вече има над 115 образци техника, разпределени в десетки категории – крилати и балистични ракети, безпилотни летателни апарати, средства за радиоелектронна борба, бронирани машини, авиационна техника и стрелково оръжие. Към тях са добавени повече от 225 инженерни анализа, съдържащи техническа документация, снимки, схеми и лабораторни заключения. (Großwald | European Defence Intelligence)

Най-интересното е, че TrophyLab не е просто цифров архив. Одобрените потребители могат да поискат достъп и до реални трофейни образци. Те могат да извършат безразрушителни изследвания или дори пълно разглобяване на дадено изделие, за да изпитат собствени технологии срещу реално руско въоръжение. Така цикълът от откриването на нова руска система до разработването на средство за противодействие се съкращава значително.

Един от най-впечатляващите моменти около представянето на TrophyLab не е самата платформа, а философията зад нея. В повечето държави плененото вражеско въоръжение се превръща в строго секретен ресурс, до който достъп имат ограничен кръг военни и разузнавателни структури. Украйна избира обратния подход. Вместо да заключи информацията в сейфове, тя я превръща в инструмент за съвместни разработки със съюзниците си. Дори повече – проверените потребители могат не само да разглеждат чертежи и лабораторни анализи, но и да заявят физически образци за изпитвания – от безразрушителни тестове до пълно разглобяване. Така всяка пленена руска ракета, дрон или бронирана машина престава да бъде просто трофей и се превръща в своеобразна научноизследователска лаборатория за разработване на нови средства за противодействие.

Символично беше и посланието на министъра на отбраната Михайло Федоров:

Според него това, което Москва е смятала за свое технологично предимство, постепенно се превръща в открито знание за държавите, които защитават Украйна и демократичния свят. Това изречение добре описва една от най-характерните черти на украинския подход през последните години – превръщането на бойния опит в източник на иновации. Под натиска на войната Украйна създаде екосистема, в която армията, инженерите, университетите, държавните лаборатории и частните компании работят почти без прекъсване, като новите идеи се изпитват на практика за седмици, а не за години. TrophyLab е поредното проявление на този модел – не просто архив на пленено въоръжение, а механизъм за ускоряване на разработването на следващото поколение отбранителни технологии.

Достъпът до платформата не е свободен. Той е предназначен за украински производители на отбранителна техника, военни формирования, научни институции и проверени международни партньори. Идеята е чувствителната информация да бъде използвана от тези, които разработват средства за защита, а не да стане общодостъпна.

TrophyLab показва и една по-широка тенденция във войната. Украйна превръща всяко пленено руско оръжие не само в трофей, а в източник на инженерни знания. Това, което Москва е разработвала години наред като военно преимущество, постепенно се превръща в учебник за нейните противници. С всяка свалена ракета, с всеки пленен дрон и с всяка изоставена бойна машина украинските специалисти научават повече за руските технологии, а натрупаните знания вече могат да бъдат използвани и от съюзниците на Украйна.

Ваш, Даниц

Даниц в Youtube

Ko-fi

Paypal

Центърът за космически връзки „Дубна“ край Москва е един от ключовите наземни възли на руската спътникова комуникационна система. Това не е космодрум и не е център за управление на междупланетни мисии, а голям телепорт – инфраструктура, която осигурява връзката между геостационарните спътници и наземните мрежи за комуникации, телевизия и данни.

За любопитните, обектът е построен през 1980 г. като част от олимпийската телекомуникационна инфраструктура. Първоначалната му задача е била да осигури международни телевизионни предавания за Московската олимпиада. След това той постепенно се превръща в един от основните комуникационни центрове на СССР, а по-късно и на Руската федерация.

В наши дни „Дубна“ е част от държавната компания „Космическая связь“ и работи с руската серия комуникационни спътници „Експрес“. Тези спътници са геостационарни ретранслатори, разположени на около 36 000 километра над Земята. Те не събират разузнавателна информация и не извършват наблюдение, а пренасят сигнали – телевизия, интернет трафик, телефонни разговори и корпоративни или държавни комуникации.

Ролята на центъра в Дубна е да управлява този поток от данни: той осигурява връзката между наземните оператори и спътниците, контролира канали, обработва трафик и участва в мониторинг на състоянието на системата. По същество това е един от „входно-изходните портове“ на руската спътникова комуникационна мрежа.

Значението на подобен обект става особено ясно в контекста на съвременната война. Руските въоръжени сили, както и държавните структури, все по-често използват спътникови комуникации за резервирани канали за управление, връзка с отдалечени подразделения, обмен на данни от дронове и координация на операции. Макар спътниците „Експрес“ да са формално граждански, те са част от общата държавна комуникационна екосистема.

В този контекст ударът срещу „Дубна“1 се вписва в по-широк модел на атаки срещу инфраструктура, свързана с командване, контрол и комуникации (C4ISR). Целта на подобни действия не е унищожаване на отделен спътник – което е практически невъзможно без космически оръжия – а нарушаване на наземните възли, които правят спътниковата система функционална.

Съществува и допълнително измерение: Русия развива ново поколение нискоорбитални комуникационни спътници, често сравнявани концептуално със Starlink.2 Такива системи изискват плътна мрежа от наземни станции за управление и интеграция с националната инфраструктура. Макар да няма публични доказателства, че именно в „Дубна“ се управлява този нов проект, обектът поради мащаба и ролята си е логично място в подобна архитектура.

Даниц в Youtube

От гледна точка на украинската оперативна логика, ударът по подобен център може да се разглежда и през призмата на опит за косвено намаляване на руския ударен капацитет. Руските ракетни удари срещу Украйна не разчитат само на наземни радари и самолети, а и на широка мрежа за комуникация, която включва спътникови канали за координация, предаване на разузнавателни данни и синхронизация на удари. Макар системата „Експрес“ да не е пряко бойна, тя може да обслужва държавни и военни потребители като резервен или допълнителен канал. В този смисъл наземни възли като „Дубна“ представляват част от инфраструктурата, която поддържа устойчивостта на руската комуникационна среда по време на масирани операции. Ако подобен център бъде временно изваден от строя или ограничен в капацитета си, това би могло да създаде допълнителни затруднения в координацията на сложни ракетни залпове, включително по отношение на синхронизацията и устойчивостта на комуникационните канали при електронно и кинетично противодействие. Именно затова подобни обекти се вписват в по-широката логика на удари по тилова инфраструктура, която не е директно бойна, но има значение за ефективността на ударните системи.

Така атаката срещу центъра не трябва да се разглежда изолирано. Тя се вписва в стратегия за натиск върху руските комуникационни системи – от геостационарните спътници до бъдещите нискоорбитални мрежи. В съвременния конфликт контролът върху информацията и връзките между системите често има ефект, сравним с този на физическото унищожение на техника на фронта.

Ваш, Даниц

Ko-fi

Paypal me

Появата на макета на FP-9 на международните оръжейни изложения предизвика интерес не толкова заради самия експонат, колкото заради числата, които го съпътстват. Ако заявените характеристики се окажат реалистични, Украйна може да се окаже на прага на оръжейна система, която не се вписва напълно нито в категорията на ATACMS, нито в тази на „Искандер-М“, а по-скоро заема междинно място между оперативно-тактическа и ракета със среден обсег. Според производителя FP-9 трябва да носи бойна част до 800 кг на разстояние до 855 км при максимална скорост около 2200 м/с. (firepoint.technology)

Това веднага поставя въпроса: какво всъщност представлява FP-9 в сравнение с добре познатите системи на Русия, Украйна и Съединените щати?

ATACMS е най-малката от четирите ракети. Американската система е създадена през последните години на Студената война като средство за поразяване на цели в дълбочина зад фронта. Нейното основно предимство не е огромната бойна част, а интеграцията със съществуващите пускови установки HIMARS и M270. Ракетата е компактна, с дължина около четири метра и диаметър 610 мм. Именно поради това бойната ѝ част е значително по-малка от тази на по-тежките оперативно-тактически ракети. (en.defence-ua.com)

Руският „Искандер-М“ принадлежи към различна философия. Той е създаден не просто да лети далеч, а да пробива противоракетна отбрана. Ракетата изпълнява маневри по време на полета, използва квазибалистична траектория и разполага със значително по-голям запас от енергия. Размерите ѝ са приблизително 7,2 метра дължина и 950 мм диаметър. Това позволява носене на бойна част от няколкостотин килограма и достигане на обсег около 500 км. (en.defence-ua.com)

Украинският „Сапсан“ (известен и като „Грім-2“) е най-близкият аналог на „Искандер“. Проектът възниква още преди пълномащабната война като опит Украйна да създаде собствен оперативно-тактически ракетен комплекс. Публично известните размери са практически идентични с руската система – около 7,2 метра дължина и диаметър близо 920 мм. Самата концепция също е сходна: тежка мобилна ракета с мощна бойна част и възможност за удари по цели на няколкостотин километра. (en.defence-ua.com)

И тук се появява FP-9

Снимките от изложението в Жешув позволяват приблизителна оценка на размерите. Анализатори от Defence Express изчисляват, че ракетата може да достига около 9,5 метра дължина и приблизително 1,1 метра диаметър. Ако тези оценки са верни, тя е по-голяма не само от ATACMS, но и от „Искандер-М“ и „Сапсан“. (en.defence-ua.com)

Само по себе си това не е изненада. Физиката не може да бъде излъгана. За да бъде доставена бойна част от 800 кг на повече от 800 км, е необходим голям запас от гориво. Следователно голямата ракета е логично следствие от поставената задача. (en.defence-ua.com)

По-интересен е въпросът за аеродинамиката.

ATACMS и „Искандер“ са ракети, чийто външен вид веднага издава тяхното предназначение. И двете имат ясно различими управляващи повърхности и стабилизатори. FP-9 изглежда различно. Макетът демонстрира изключително издължен корпус и много остър носов конус. Турският специализиран портал TURDEF отбелязва, че по-новата версия на FP-9 използва по-остър профил с цел намаляване на вълновото съпротивление при високи скорости. (turdef.com)

Тази особеност е показателна. Докато „Искандер“ е оптимизиран за маневриране и пробиване на ПРО, FP-9 изглежда проектирана преди всичко за максимално съхраняване на скоростта по време на полета. Острият нос намалява аеродинамичното съпротивление при повторното навлизане в атмосферата. Такава форма е характерна за ракети, които трябва да поддържат много висока скорост по време на крайната фаза на удара. (turdef.com)

Тук обаче има една важна уговорка. Засега няма публични изображения на реална летяща FP-9. Наличните фотографии показват изложбени макети. Следователно не е ясно доколко външният вид на демонстрационния образец съответства на окончателната бойна конфигурация. (Militarnyi)

Най-интересният аспект на FP-9 не е външността, а стратегическата ниша, която се опитва да заеме. ATACMS е средство за оперативни удари зад фронта. „Искандер“ е оръжие за оперативно-тактическо възпиране. „Сапсан“ е украинският опит за аналог на „Искандер“. FP-9 обаче навлиза в територия, която доскоро беше запазена за ракети със среден обсег.

При обсег над 800 км под потенциален удар попадат не само тилови складове и военни летища. Появява се възможност за системно въздействие върху стратегически обекти дълбоко в територията на противника – командни центрове, промишлени комплекси и транспортни възли. Именно затова производителят открито подчертава способността на системата да поразява цели далеч зад фронтовата линия. (firepoint.technology)

Ако обобщим, ATACMS е компактният и масово използваем инструмент. „Искандер-М“ е маневриращият пробивач на противоракетна отбрана. „Сапсан“ представлява украинският аналог на тази концепция. FP-9 изглежда като опит да се надскочи цялата категория чрез съчетаване на обсег, характерен за ракети със среден обсег, с бойна част, сравнима или по-голяма от тази на „Искандер“.

Дали това ще се превърне в реална бойна система или ще остане амбициозна презентация, ще стане ясно едва след изпитанията. Но още сега едно е очевидно: по заявени параметри FP-9 не е поредният украински аналог на ATACMS. Тя претендира да бъде нещо значително по-голямо. (Militarnyi)

Даниц

Ko-fi

Paypal

Даниц в Youtube

В края на април служители на Следствения комитет на Русия нахлуха в домовете на седем учени от Института по философия към Руската академия на науките.1 Поводът? Държавна поръчка за пълното събрание на съчиненията на Аристотел, която — по мнението на властите — не е изпълнена достатъчно пълно.

Старшият научен сътрудник Светлана Месяц, куратор на проекта, беше поставена под домашен арест. Обвинението: измама в особено голям размер — 16 милиона рубли.2

Аристотел не е коментирал случая. Вероятно защото е починал преди 2 300 години.

Философката и член-кореспондент на Руската академия на науките Юлия Синеокая3, която е напуснала Русия, уточни, че обиски са били извършени при всички изследователи от Института по философия към Руската академия на науките, работили по темата „Подготовка за издаването на събраните съчинения на Аристотел“ през периода 2018–2024 г., както и при ръководството на института. След разпитите всички, с изключение на Светлана Месяц, са били освободени.

„Колегите са обвинени в сговор за разхищаване на държавни средства и в това, че не са издали нито един том от Аристотел. Очевидно е, че тези обвинения ще бъдат оспорени, тъй като екипът по проекта всяка година публикуваше научни статии и преводи. Също така е очевидно, че делото има политически характер, а икономическата му страна служи единствено като претекст“, добави философката.

Според данни на „Новая газета Европа“ обиски са били извършени в домовете на седем служители на института, включително Светлана Месяц и Абдусалам Гусейнов. По време на задържането си Месяц „по някаква причина“ е казала на силовите служители, че „не подкрепя войната“, разказва източник на изданието.

Следователят, Платон и скобките

52 милиона рубли за „пълния Аристотел”. Защо само?

Проектът „Наследството на Аристотел” получил 52 милиона рубли от Министерството на науката за периода 2022–2024 г. Задачата: да се създаде пълното академично събрание на съчиненията на Аристотел на руски език — с преводи от старогръцки, коментари, анализи и препратки към цялата изследователска традиция от Античността насам.

За три години. С един екип.

За справка: учените смятат, че Аристотел е написал между 400 и 1000 произведения. Много от тях са спорно авторски. Западни издателства са работили по подобни проекти в продължение на десетилетия.

„Издаването на всичко би било просто нереалистично — титанична работа”, признала самата Месяц на колегите си.

Заглавието на проекта, „Наследството на Аристотел”, настоял директорът на института Андрей Смирнов — човек, описван от колегите му като любител на „ярко звучащи неща”. На сутринта на обиските Смирнов излязъл в безсрочен отпуск за своя сметка. Месеци наред не се чувал с никого. В Института смятали, че е напуснал Русия. На 4 юни го видели в сградата.

Компютърът, който не бил включван от декември

По време на обиска в самия институт следователите поискали да прегледат техниката в сектора по история на чуждестранната философия. Там имало два компютъра: единият — терминал без интерфейс, използван като пишеща машина, другият — не бил включван от декември 2025 г.

„Силовиците погледнали, попочесали глави и продължили нататък”, разказва източник на изданието „Берег”. Очевидно е, че дигиталните следи на Аристотел са трудно уловими.

„Когато работиш за държавата, тя може да те удари по главата”

Атмосферата в института след обиските е „напрегната”, казват колеги. Едни се опитват да се шегуват, за да разредят напрежението. Други просто ходят тъжни.

„Всички разбират в каква страна живеят”, споделя един от източници. „Когато работиш за държавата и тя ти даде задача — рано или късно може да се окажеш на подсъдимата скамейка.” Или, казано на езика на Аристотел: възможността се превръща в действителност. Особено ако следователят не знае кой е Платон.

Според слуховете в института вече обмислят следващите научни проекти. Те ще бъдат значително по-безопасни.

Например:

Или:

А най-сигурният вариант е фундаменталният труд:

Философите били неприятно изненадани, а това е трудно да се повчрва при тяхната експертиза. Те наивно смятали, че най-голямата опасност в професията им е да заспят над ръкопис на Хегел. Оказало се, че рискът е друг.

Защото когато работиш върху Аристотел, можеш да бъдеш обвинен, че не си произвел достатъчно Аристотел. Това е особено впечатляващо, ако се има предвид, че самият Аристотел е мъртъв от 322 г. пр. Хр. и оказва крайно ограничено съдействие на следствието. А ако следователите достигнат до информацията, че пък Аристотел от своя страна е бил учител на някой си Александър от Македония и нещата са стигнали до война в Иран… просто не знам. Средствата на дедукцията ми са изчерпани!

Даниц в Youtube

Но смисълът на историята е прост.

Древните гърци са измислили логиката. Съвременната бюрокрация е измислила нещо много по-силно.

Докладната записка.

Светлана Месяц остава под домашен арест. Петицията в нейна подкрепа е събрала близо 500 подписа. Аристотел продължава да не коментира.

Ваш, Даниц

Ko-fi

Paypal

По същото време в Западна Украйна УПА води отчаяна въоръжена съпротива срещу НКВД — сражения, за които светът почти не знае.

Това е историята, която учебниците ни пропускат.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Даниц в Youtube

Даниц в Youtube

В това половинчасово видео проследявам германското настъпление, обсадите, катастрофите на Червената армия, партизанската война и постепенното обръщане на хода на конфликта. Но зад картите и танковете стои и друга история — унищожението на украинските евреи, Бабин Яр, разстрелите, гетата и механизмът на Холокоста в окупираните територии.

Без митове.
Без пропагандни клишета.
Само историята — такава, каквато е била.

Ако се интересувате от Източния фронт, историята на Украйна и трагедията на Втората световна война, това видео е за вас.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Даниц в Youtube

Основана през 1929 година, ОУН си поставя ясна цел: да създаде независима украинска държава с всички възможни средства. Начело застава полковник Евген Коновалец – ветеран от украинската революция, човек с железен характер и широки международни връзки.

В тази първа част ще проследим как се ражда ОУН, какви идеи защитава и как завършва животът на нейния основател. На 23 май 1938 година в Ротердам Коновалец е убит в една от най-сложните и успешни операции на съветските тайни служби.

Добре дошли във видеото. Ако темата ви интересува – останете с нас.

Ваш, Даниц

Ko-fi

Paypal

В Москва няма фракции. Има страх, балансиран внимателно, почти педантично, така че никой да не стане достатъчно силен, за да го превърне в действие. Това е първото, което човек разбира, ако се опита да гледа на Кремъл не като на политическа сцена, а като на система за оцеляване. В центъра стои Владимир Путин, но не като класически диктатор от учебниците, а нещо като арбитър на взаимните подозрения. Властта му не е просто вертикална; тя е разпределена така, че всеки ключов играч да бъде едновременно зависим и наблюдаван.

Най-дълбоко в тази система е светът на службите, преди всичко Федерална служба за сигурност (КГБ-то). Там, около фигури като Александър Бортников, се намира онова, което може да се нарече държава в държавата. Тази структура не просто събира информация - тя разпределя доверие, контролира достъп до решенията и, най-важното, наблюдава самия елит. В Русия превратът няма да започне от улицата, освен ако не настъпи глад. Той или се случва “в двореца”, или не се случва изобщо. Но дори и в това няма единство. Различни кръгове вътре в службите се следят взаимно, а това е и умишлено. Системата не допуска чист център на сила.

Около тях стои по-твърдият, почти идеологически слой, свързан с хора като Николай Патрушев. Това е поколението, което мисли за света като за постоянна конфронтация, където всяко отстъпление е заплаха за самото съществуване на държавата. Ако някога се стигне до опит за вътрешна смяна на властта, този кръг няма да го подкрепи, освен ако новата власт не обещае още по-твърд курс. Те не са реформатори, а пазители на обсадената крепост.

Има и друга сила, по-груба и по-пряка – Росгвардия, командвана от Виктор Золотов. Това не е армия, а нещо по-близко до преторианската гвардия, създадена не за война навън, а за контрол вътре. Ако някой реши да излезе на улицата, това е силата, която ще го посрещне. Ако някой реши да направи преврат, това е силата, която трябва да бъде неутрализирана или спечелена. Тя е едновременно щит и потенциален нож, в зависимост от това накъде наклонят везните.

Армията, колкото и парадоксално да звучи, не е в центъра на тази картина. След войната в Украйна тя е по-уморена, по-зависима и по-внимателно наблюдавана. Фигури като Валерий Герасимов изглеждат влиятелни, но реалната им автономия е ограничена. В класическия модел на преврат именно армията поема инициативата; в Русия тя е инструмент, не инициатор. Опитът на “Вагнер” да наруши този баланс показа не толкова слабост, колкото границите на допустимото. Системата реагира бързо и след това се затвори още по-плътно.

Паралелно с всичко това съществува един по-тих свят – този на администраторите. Хора като Михаил Мишустин и Елвира Набиулина не правят политика в класическия смисъл. Те поддържат държавата функционираща: плащания, бюджет, валута, икономика под санкции. Тяхната сила е в стабилността, а не в амбицията. Ако се стигне до смяна на властта, те няма да я започнат, но ще бъдат сред първите, които ще се приспособят към новата реалност. Те са необходимият гръбнак, без който всяка власт – стара или нова – се разпада.

Олигарсите, някога възприемани като двигатели на руската политика, днес са по-скоро нейни заложници. Фигури като Роман Абрамович или Юрий Ковалчук разполагат с големи ресурси, но нямат независима сила. Те могат да подкрепят, да финансират, да посредничат, но не могат да водят. Системата ги е лишила от способността да действат самостоятелно, като ги е превърнала в част от механизма, не в негови конкуренти.

Даниц в Youtube

Има и още един пласт – регионите. В тях фигури като Рамзан Кадиров изглеждат като локални владетели със собствени сили и дневен ред. Но и тук лоялността е персонална, насочена към Центъра. При евентуален разрив тези региони не биха започнали процеса; те биха реагирали на него, понякога бурно, понякога опортюнистично. В най-лошия сценарий това е мястото, където една централна криза може да се превърне в фрагментация.

Така се оформя една картина, в която всички елементи са налице, но липсва очевидният механизъм за действие. Обществото, въпреки умората и недоволството, остава извън тази игра. Причината не е само в репресиите, а и в структурата на самата система, която не допуска връзки, способни да се превърнат в политическа сила. Историята на Русия (по-скоро на СССР) показва, че промяната рядко идва отдолу, когато горе механизмите са толкова внимателно затворени.

Затова и разговорите за преврат, включително имената, които периодично изплуват – като Сергей Шойгу – звучат по-скоро като симптом на напрежение, отколкото като реален план. В тази система никой не разполага с достатъчно самостоятелна сила, за да действа сам, а всяко действие изисква координация между играчи, които по дефиниция не си вярват.

Ако все пак се случи нещо, то едва ли ще прилича на класически преврат с танкове по улиците. По-вероятно е да бъде тиха, почти незабележима смяна – решение, взето в тесен кръг, последвано от бързо пренареждане на лоялностите. В такава система най-голямата промяна няма да дойде шумно, а с отсъствие: един ден някой просто ще изчезне от публичното пространство, а на негово място ще се появява друг, вече подкрепен от необходимите баланси. Но това няма да свали руския флаг над Севастопол.

И именно тук е парадоксът. Всички тези взаимни подозрения, всички тези припокриващи се центрове на сила, които правят преврата толкова труден, са и причината той да остава винаги възможен. Защото системата, изградена да предотвратява заговор, неизбежно го произвежда – но го държи в състояние на вечна нерешителност.

Даниц

Ko-fi

Paypal

Ваш, Даниц

Даниц в Youtube

Ko-fi

Paypal

Представи си безкрайна степ. Вятърът свири, тревата се огъва, а на хоризонта се появява силует – мустак, калпак и човек, който очевидно не приема заповеди от никого. Това е казакът.
Той не попълва формуляри, не чака разрешения и не пита „може ли“ – той просто язди.

• В „офертата“ влизат:
  – личен кон с турбо ускорение (когато стане напечено),
  – сабя, която решава спорове по-бързо от съд,
  – братство, което пее, воюва и понякога прави и двете едновременно.

Казакът не обещава комфорт. Обещава история.
И ако случайно попиташ за работно време – ще ти отговори: „докато има степ“.

Ваш, Даниц

Paypal

Ko-fi